Ида пееше толкова зле, че дори мъртвите ѝ пригласяха

През 70-те години на миналия век десетгодишната Ида живее в затънтено село в словенската провинция със своите родители и с любимата си баба, която е най-голямата ѝ опора. Един ден бабата припада, докато полива цветята на местното гробище. Ида изпада в паника, но изведнъж дочува мистериозна, ангелски красива песен. Баба ѝ като по чудо се съвзема и момичето е удивено от силата на песента. Уверена, че пеенето може да спаси живота на баба ѝ, Ида решава да се запише в училищния хор, въпреки че не може да пее. След прослушването е отхвърлена, но едно срамежливо момиче на име Терезка ще се опита да ѝ помогне.

През призмата на детската самота исках да изследвам пространството между лекотата на ежедневието и тихото присъствие на неизбежната загуба. Изправени пред това усещане, децата търсят убежище във въображението, играта, самотата или в миговете, споделени с приятели, и намират сигурност навсякъде, където е възможно. Филмът се развива именно в тези кратки моменти, в които невинността и уязвимостта съществуват едновременно.