E.E.

„Е.Е.“ по романа на Олга Токарчук

За първи път Младежки театър „Николай Бинев“ среща българската публика с една от ранните творби на Олга Токарчук – „Е.Е.“, представена през творческия поглед на водещия съвременен полски режисьор Гжегож Яжина /Grzegorz Jarzyna/.

„Е.Е.“ е творба за противопоставянията – за сложния сблъсък между рационалното и мистичното, между научното обяснение и необяснимите проявления на човешката психика, между невинността и съзряването, както и между привличането към човека и неговата инструментализация.

Сюжетът на спектакъла разглежда случая на Ерна Елцнер – младо момиче, около което започват да се случват странни, необясними явления. Тя сякаш има медиумни способности: усеща присъствия, чува гласове, преживява състояния, които другите не могат да обяснят напълно.

Действието се развива в началото на XX век – време, в което науката, психологията, спиритизмът и мистиката силно се преплитат.

Затова случаят на Ерна Елцнер се превръща в обект на различни интерпретации и изследвания: за едни тя е медиум, за други – психологически случай, а за трети – удобен предмет на научно наблюдение и средство за академично утвърждаване.

Разкривайки вечната загадка за границите на човешкото познание, „Е.Е.“ поставя въпроса докъде се простира науката и къде започва онова, което остава отвъд нейното обяснение.

Особено важна е връзката на творбата с Карл Густав Юнг, тъй като е вдъхновена от неговата докторска дисертация върху психологията и патологията на т.нар. окултни феномени. Наред с това в творбата могат да се открият и отгласи от Фройдовата психоанализа – интересът към несъзнаваното, потиснатите желания, хистерията и симптомите, чрез които човешката психика разкрива скритите си напрежения. Чрез образа на Ерна Елцнер Токарчук сякаш художествено пренаписва подобен „клиничен случай“: момичето е наблюдавано, тълкувано и използвано от околните като медиум, пациент и научен обект. Така творбата поставя въпроса дали човешката душевност може изцяло да бъде обяснена чрез езика на науката, или винаги остава нещо изплъзващо се, мистериозно и недостъпно.

В режисьорската интерпретация на Гжегож Яжина зрителите ще имат възможността да се насладят на истински визуален шедьовър, който изгражда завладяваща сценична среда чрез впечатляващи ефекти, необичайни образи и сетивни решения, каквито българската публика рядко е имала възможност да преживее.

„Няма здрави хора, има само недиагностицирани...“

***

→ Гжегож Яжина е едно от най-значимите имена в съвременния европейски театър и един от най-влиятелнияте реформатори на театъра в Полша и Европа. Яжина е и дългогодишен артистичен директор на TR Варшава.

Под негово ръководство театърът се превръща в една от най-разпознаваемите и новаторски сцени в Европа, известна с радикален, визуално силен и съвременен театрален език.

Гжегож Яжина е автор на редица емблематични спектакли, с които преосмисля класически и съвременни текстове и често смесва театър, кино, музика и мултимедия, създавайки отличителен и разпознаваем сценичен почерк, оценяван високо от зрителите и критиката по целия свят.

→ Олга Токарчук е полска писателка, носителка на Нобелова награда за литература за 2018 г., разпознаваема със своя мащабен повествователен размах, който с енциклопедична страст пресича свободно през културни и жанрови граници. Тя е сред най-значимите съвременни европейски автори, позната със своя многопластов, философски и силно хуманистичен стил. Творчеството ѝ често съчетава история, митология, психология и философия, като изследва теми като идентичност, миграция, памет и връзката на човека със света и природата.

Премиера – 25 и 26 септември 2026 г.

Спектакълът се реализира с подкрепата на Полски институт в София!

В ролите

Теодор Ненов – А̀ртур Ша̀цман

Моника Иванова – Ерна Елцнер (Е.Е.)

Искра Донова – г-жа Елцнер

Кирил Недков – Ва̀лтер Фро̀мер

Светослав Добрев – д-р Льове

Стефан Додуров – проф. Фогел и З. Фройд

Гергана Христова – г-жа Ша̀цман

Емили Тремоил – Катарине

Ралица Туджаро – Кристине

Ангелина Славова – Грета

Кънчо Кънев – г-н Елцнер