Времето

Абсурдът на времето, в което живеем, го превръща в още по-невидим елемент от нашето съществуване. Къде е то, кога е то, какво е то, има ли го изобщо? В приказките му слагат риза и панталон, мустаци и бретон. Това ли е времето? То може да е всичко – навсякъде и никъде. То е нещо, което не е конкретно, но тази неконкретност е много точна.

Във „ВРЕМЕТО“ всичко започва с един дъх. Момент на спиране, в който поемаш въздух и се настройваш към нещо, което не бърза. Спектакълът не те въвлича рязко, а те кани – да забавиш, да се заслушаш, да усетиш как времето се разтваря. И когато пътят свърши, идва издишването. Тихо, почти неусетно, като край на кръг, който сам се затваря.

Нашият спектакъл е като пъзел, съставен от, на пръв поглед, несъвпадащи части. Парчета от време, спомени, движения и усещания разпръснати свободно. Всяко от тях носи своя смисъл, своя ръб и форма. И едва когато всички се срещнат, се появява цялото. Картина, в която всяка част си намира мястото и времето. Там абсурдът се подрежда, хаосът се успокоява и времето престава да бъде въпрос, а се превръща в преживяване.

НИКОЛА СТОЯНОВ

„Времето си е време и няма абсолютно никакво значение. Аз мислих много какво да напиша за текст на програмата, която Вие държите в ръцете си, и в крайна сметка не ми стигна около час, за да бъде възприемливо от обикновения зрител. Слава Богу, Вие не сте обикновен. Не се колебайте да разсъждавате на тема Време и по-добре започнете веднага, щом загасят лампите в салона!“