Вирхова приказка

Как бихме могли да определим Мария Вирхов? Много читатели вероятно биха казали, че това е най-култовата българска ъндърграунд поетеса през последните трийсет години, а може би и изобщо. Вирхов наистина е уникално явление – разкъсвана между влиянията от българската и руската поезия, но и това на пънка. Водеща живота на аутсайдер, някои биха казали почти клошарско съществуване, но и превеждаща поезия от чужди езици. Консумираща в еднакви количества книги и алкохол, филми и наркотици. Намерена мъртва в Перловската река.

Пътешествието през нейната поезия е дело на един млад и талантлив екип, воден от режисьора Ростислав Георгиев, който наскоро получи награда „Аскеер“ за дебют. Техният поглед в творчеството на Вирхов ще помогне на зрителите да надникнат в ъндърграунд пространствата на вирховата душа, но и ще помогнат на запознатите с нейната поетика читатели да я видят по нов начин.

Тя е кралицата на суицида.

Тя е кралицата на суетата.

Тя е кралицата на ланшната шума.

Тя е Мария Вирхов.

Те са нейните проявления.

Те ви очакват в зала Ъндърграунд на Театрална работилница „Сфумато“.

Те са върхови в пътешествието си във Вирхов.

Те са Лора Тенчева, Надежда Колева, Ивана Керанова и Явор Намлиев.

Иван Димитров

Вирхов си играе с езика подобно на дете като разрушава мъртвите му конструкции, в които сме свикнали да мислим, за да го открие и сътвори наново – жив и изпълнен със смисъл.

Поезията ѝ е провокация – към въображението ни, към това, което знаем и смятаме за неизменно, към клишетата и шаблоните, с които сме пропити и в които ежедневно се ограничаваме.

Нейните словесни акции ни отърсват от съображенията – в същината си страхове, парализиращи мисълта и изричат това, което завоалираният под булото на приличието конформизъм удобно премълчава.

Ростислав Георгиев