Защото на мама така ѝ харесва

“Целият свят е сцена и всички ние сме актьори – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли. ”Невъзможността на човека да намери истинското си лице е тема, която изследвах в “Хенри IV“ на Луиджи Пирандело. От една страна всеки те вижда по свой начин, от друга ти се изгубваш през социалните маски, които сам си налагаш. В непрестанната смяна на образа за себе си става все по-трудно да откриеш собствената си същност.

Пиесата “Защото на мама така и харесва“ през една преувеличена, комедийна оптика ни дава да разберем, че мнимият ни живот ни отдалечава от същностния или от този, който копнеем да имаме.

В аристократичната къща на фамилия Джанутри в Бергамо семейството се е събрало, за да почете паметта на Салваторе, най-малкия син на госпожа Мария. Но идва един тайнствен непознат, който разкрива лъжата, в която живеят всички. “Важно ли е изобщо дали сме истински или копия? Не плачем ли, не се ли смеем по същия начин като онези, които бихме искали да бъдем? Нима звездите ще достигнете и не e ли все едно дали обичате или лъжи изричате?

~Лилия Абаджиева~