ВЕЧЕРЕН АКТ

Ломов: Виждате ли каква е работата. /хваща го под ръка/ Дойдох, уважаеми Степан Степанич, да Ви безпокоя с една молба. Вече съм имал честа да се обърна към вас и Вие винаги, тъй да се рече... но аз, извинете, се вълнувам. Ще пийна вода, уважаеми Степан Степанич. /Пие вода/

Чубуков: /настрана/ Дошъл е да ми иска пари! Няма да му дам. /към него/ За какво става дума, красавецо?

Ломов: Виждате ли, Уважаеми Степан ... грешка. Степан Уважаемич ... тоест аз ужасно се вълнувам, както ще благоволите да видите ... С една дума, само вие бихте ми помогнали, макар че, разбира се, с нищо не съм го заслужил и ... нямам право да разчитам на вашата помощ ...

Чубуков: Ах, не го усуквайте, миличък! Кажете направо! Е?

Ломов: Ей сегичка ... Веднага. Работата е там, че дойдох да искам ръката на дъщеря ви ... Из „Вечерен акт“

Времето минава и бавно напластява цвят след цвят. Портретът ни прелива от багри. Нима не е време за „Вечерен акт“, в който да свалим маските и да останем „голи“? Нима не е време за изповед? „Вечерен акт“ разкрива душите ни! Но няма нищо лошо докато го правим да се забавляваме до сълзи. Съни Сънински - режисьор

На 4 октомври 2020 г. е юбилейното 150-о представление. На 22 февруари 2013 г. са отбелязани 10 години от премиерата. На 3 октомври 2022 г. са отбелязани 20 години от премиерата.