Откриване: Юлиян Табаков. Алени петна / Сянката на светлината

Пространствената инсталация „Алени петна“ е част от авторския проект „Сянката на светлината“ на художника Юлиян Табаков, който включва в обща рамка произведения, създадени през последните десет години. Проектът обединява две самостоятелни изложби и модериран разговор с автора.

„Сянката на светлината“ е част от дългогодишно художествено търсене и отразява в две успоредни линии следите, които оставят нашите действия, опитите ни да ги преобразим и/или заличим, и вътрешните процеси, през които преминаваме като индивиди и респективно като общества след момент на катарзис. Двете линии са развити в самостоятелни произведения – фотографска серия и пространствена инсталация, които заедно създават цялостното послание.

Пространствената инсталация „Алени петна“ в зала „Райко Алексиев“ отразява следите от направеното от нас, опитите ни да ги променим или да ги заличим напълно в наша полза.

Първата идея се роди докато слушах една от частите на „Месия“ на Хендел (HWV 56) – „Колко красиви са стъпките на тези, които проповядват мир”. Първата ми мисъл в отговор бе: ...а оставят след себе си кървави следи. Реки от кръв. В мислите ми започнаха да се появяват

С времето те се намножиха и образуваха полета, после се подредиха в градини. Грижливо засадени лехи с цветове, израснали от и върху последиците от нашите „добри намерения”.

Инсталацията и произведенията в нея отразяват не толкова склонността ни да рушим и жестокостта, с която го правим, следвайки собствените си убеждения, а отразяват опитите ни да преиначим стореното, за да оправдаем действията си или да изтрием спомена за тях. Това, което ме вълнува най-много и това, което се опитвам да пресъздам, е „вибрацията“ от направеното –

Това е една енергия, която не може да бъде променена, която се носи във въздуха и го насища с присъствие и не-изказано съдържание.

Като стените в галерията, кървящи от безбройно наковани пирони – стени, плачещи с алени сълзи.

– Юлиян Табаков

Пространствената инсталация „Алени петна“ в зала „Райко Алексиев“ е създадена в диалог с куратора Владия Михайлова. Специални благодарности за сътрудничеството на Марта Стаменов.

Авторският проект „Сянката на светлината“ обединява две самостоятелни изложби и модериран разговор с автора: Настоящата експозиция в зала „Райко Алексиев“ – „Сянката на светлината“, и фотографска експозиция, пана в Галерия на открито в градина „Кристал“ (27 октомври – 10 ноември), която представя авторската фотографска серия „Пътя до края на света“ | Camino Finisterre“.

На 19 ноември ще се проведе разговор с автора в зала 4 на РЦСИ Топлоцентрала в рамките на форум „Визуални изкуства“.

Фотографската серия „Път до края на света“ в Галерия на открито в градина „Кристал“ е създадена по пътя Севиля до Финистере – Camino Finisterre, наричан от поклонниците „Път до края на света“. Фотографията проследява вътрешните процеси, през които преминава автора в преломен момент, както и околния свят като тяхно отражение.

Фотографиите изграждат своеобразно есе за преминаването през видимото и онова, което остава отвъд него – едно пътешествие през тъмнината – по пътя за достигане до светлината. Серията представлява пътепис в образи и словесни фрази, вдъхновени от един незавършен „мост в небето“, видян някъде по пътя. Вдъхновен от текста:„A silver current to forbid my passage, and yet, to invite me, stands a golden bridge.“ / „Сребърно течение ме спира да премина, а да ме прикани се издига златен мост“ – Д. Драйдън.

Юлиян Табаков е роден през 1975 в София. Табаков е визуален артист с дългогодишен опит в театъра, операта и киното. През 2000 година завършва с отличие Националната художествена академия „Н. Павлович” в София, специалност „Сценография“, и продължава образованието си в областта на изящните изкуства, скулптурата и фотографията в ENS des Beaux-Arts – Париж и Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон.Работата му преминава свободно между различни художествени форми – сценография, костюмография, фотография, рисунка, пространствени инсталации и кино. От 1995 година реализира сценографски и костюмографски проекти за над 80 театрални и оперни постановки, както и за игрални и документални филми.През последните години Табаков все по-категорично развива мащабни авторски проекти, понякога в поредица от изложби, книги, ателиета и други формати. В тях той се връща към теми, които трайно го занимават като художник – човешкото съществуване и неговата преходност, паметта, тялото, красотата и смъртта, видимото и онова, което остава отвъд него, ефимерността на битието. Сред тези проекти са „Мигновения“ (2015), „Портрет на умиращ титан“ (2021), „Генезис“ (2023) и „Виждам те“ (2024). Юлиян Табаков има самостоятелни изложби и участия в колективни проекти в България и чужбина.Автор е и на художествено-документални филми, сред които „Цветанка“ (2012), „САТИСФИКЦИИ разходка с Ерик Сати“ (2014) и „Бог ме надцени“ (2026).Носител е на награда „Аскеер“ за костюмографията на спектакъла „Идиот 2012“ по Достоевски (2013), на наградата „Стивън Доханос“ на Society of Illustrators, Ню Йорк (2018), както и на отличието „Златен век“ за принос към българската култура (2011), и други отличия в областта на киното и театъра.

„Сянката на светлината“ и отделните негови серии се осъществяват с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“, в партньорство с РЦСИ Топлоцентрала, Театър „Гильотин“ – Стокхолм, с подкрепата на Съюз на българските художници.