ТОСКА

Първо действие – Църквата Сант’Андреа Дела Вале в Рим. Завесата се вдига под оркестровия грохот на три съкрушителни акорда, музикален мотив, свързан с шефа на полицията, барон Скарпия. Следва втори мотив – неспокойна, низходяща синкопирана тема, която се свързва с преследването на беглеца Чезаре Анджелоти. Той се появява в църквата, изтощен и тръпнещ от страх. Симпатизант на републиканците, той е хвърлен в затвора от роялистите. Бягството му е уредено от сестра му маркиза Атаванти, която му е оставила ключ от семейния параклис и е скрила там женско облекло за дегизиране. Анджелоти намира ключа и се скрива в параклиса.

Клисарят пристига в църквата. Той се оплаква от задължението си да мие четките на художника Марио Каварадоси. Каварадоси рисува портрет на Мария Магдалена. Той е уловил образа на маркизата, когато е идвала в църквата привидно да се моли. Каварадоси сравнява нарисуваната от него руса и синеока Магдалена (маркизата) и любимата му Флория Тоска, с по-средиземноморска, тъмна красота. Той споделя, че Тоска единствена притежава сърцето му. Клисарят си тръгва, като оставя на Каварадоси кошница с храна и вино за вечеря.

Анджелоти излиза от скривалището. Каварадоси разпознава своя стар приятел. Двамата си спомнят за своите общи политически симпатии. Те са прекъснати от гласа на Тоска отвън: „Марио!” Каварадоси дава на Анджелоти кошницата, и го отпраща в параклиса.

Тоска е дълбоко религиозна, но също така и обсебващо ревнива. Тя влиза раздразнена, изпълнена с подозрения, защото смята, че е чула Каварадоси да говори с някаква жена. Ревността й се разпалва от картината. Каварадоси я покорява със своя плам. Влюбените планират среща във вилата на Каварадоси, след вечерната изява на Тоска.