КАРМЕН

С участие на Софийските момчета с ръководител Александър Митев

КАРМЕН – ЕДНА РЕФЛЕКСИЯ НА ТРАГИЧНА ВИНА ОТ ДРЕВНОГРЪЦКА ТРАГЕДИЯ

Музика, текст и театър на движението са базовото триединство на принципите на древногръцката класическа трагедия. Всички жанрове на изкуствата от епохата на Ренесанса безвъзвратно се възраждат от нея.

В нашата нова постановка на КАРМЕН от Жорж Бизе режисурата, в погледа от музикалната й драматургия към живота й на сцената, е личен избор за самостоятелен концептуален поглед в стил на смесени принципи от съвременността и традиции от древногръцкия театър. Но и древният японски театър НО, който съчетава близост с него, също дава основания в търсенето на подходи, мотивиращи избора ми за бягство от клишетата на познати интерпретации на вечния шедьовър на френския музикален реалистичен театър.

В този смисъл и пространствените измерения запазват изчистена сцената от бутафория, освободена от дешифриране на жанра според класическите категории. Доминиращо място има концентрацията върху съдбата на главните действащи лица, поставени в централния кръг като главна тяхна арена на съдбовност. А пространството около арената е мястото за зрителите, за тяхната игра, поведение и реакции на едновременно наблюдаващ, коментиращ и действащ Хор.

Композицията на пространствените части за действието и играта са в хармонични пропорции и съизмерност на частите в сценичното пространство. Кръгът като геометрична фигура, наследство заедно с квадрата от древногръцкия канон в скулптурното мислене за пропорциите на човешкото тяло, е основната ни и повдигната сцена. Тя е определена и като хармонична връзка за трите основни действащи лица, вплетени в трагедията на либретото.

Три амфитеатрални трибуни, заобикалящи кръга, са обобщен символ на местата за зрителите, но в музикално-сценичната драматургична тъкан, това е пеещият хор. Те, зрителите – хор, се превръщат в енергиен колективен катализатор на драматичния конфликт между трагичната фигура на главната героиня с обкръжаващата я среда, изразена точно от колективния персонаж – Хор, другото много важно действащо лице от древногръцката класическа трагедия.

Така се проявява конфликтът: трагичната и самотна фигура на Кармен, чието поведение е подчертано фокусирано винаги за игра на арената, стои, напълно независима и изолирана, в контрапункта на обобщения образ на коментиращата я общност от скрити, равнодушни и безлични лица на маски – хор, особено важен и силно изявен колективен персонаж.

Напълно изолирано и независимо от маскираното обкръжение е поведението, действието и тъжната драма на тримата съдбовно вплетени протагонисти: Кармен – Дон Хосе – Микаела. Останалите герои: Ескамилио, Данкайро, Ремендадо, Фраскита и Мерцедес, заедно с епизодичните за действието Моралес и Цунига, са символи от общата сплав – картина, визуално вибрираща, с безгрижието и виталността, и са в периферията на личната драма на главните герои.

КАРМЕН е трагедия на личността. Затова в спектакъла тя е център, като човек земен, но ограничен от извънземна сила. Две са виталните вибрации на главната героиня: любов и свобода. Любовта и свободата за нея са по-важни от живота. Самата тя става тяхна жертва, като се бори срещу белязалото я предопределение. Поривите й за независимост я превръщат в жертва. От самото начало е обречена над всичко. Личността й не се вмества в рамки. Сама избира, сама определя поведението си. Светът за нея е безличен и бездушен. Предпочита самотата. Кармен взема решенията за живота си сама. Не се примирява с предсказаната смърт от картите и точно правото й на избор я води към смъртта, към която сама тръгва за фаталната си среща с Хосе. Така, със свободата на силния си дух, независима от никого, взема решение за живота си. Нейната гордост е наказана и заради съвестта й постоянно търсеща промяна – дързост и предизвикателство. Но човешкият живот е в ръцете на Съдбата.

Кармен е рефлексия на трагична вина, близка по съдба на героини и образи от класическите шедьоври на древногръцката трагедия.

Пламен Карталов Режисьор