ЗИГФРИД

Зигфрид (Siegfried) Историята продължава...

Раждайки сина си Зигфрид, Зиглинде умира. Джуджето Миме, брат на Алберих, възпитава юношата, в чиято душа живее жаждата за борба и подвизи. Той иска да получи оръжие, достойно за славни дела, но всички мечове, изковани от Миме се чупят в ръцете на юношата. Вотан, в образа на странник, появил се в отсъствието на Зигфрид в ковачницата на Миме, разкрива на джуджето, че меч от отломките на Нотунг (острието, принадлежало на Зигмунд, бащата на Зигфрид), може да изкове само Герой „непознаващ страха". Ето защо, страхливият Миме не може да изпълни волята на Зигфрид. Безстрашният юноша, върнал се в ковачницата, с мощни удари на чука изковава меча. Злобното джудже замисля с помощта на Зигфрид да завладее пръстена на нибелунга, който се намира у Фафнер, а след това да убие Героя. Превърналият се в дракон Фафнер дълги години пази своите съкровища. Зигфрид го убива и когато случайно поднася към устните си палеца си, опръскан с неговата кръв, започва да разбира езика на птиците. Една от тях му разкрива силата на пръстена и шлема, предпазва го от предателството на Миме (заради което Зигфрид убива джуджето) и му разказва, че на върха на скалата, окръжена от пламък, спи прекрасна девица, до която може да достигне само Герой. Напразно Вотан се опитва да спре Зигфрид - Богинята на земята Ерда предвещава залеза на боговете. Копието на Вотан се разчупва на парчета под ударите на меча на младия Герой. Той се изкачва на върха на скалата, минавайки през пламъка. Снема шлема на Брюнхилде, целува я и я събужда. И двамата са обзети от любов. В името на любовта Брюнхилде се отрича от безсмъртието.