ПИАНО НА ЛУНАТА

Върнах се. Но тук вече няма нищо. Бурята е измела последните остатъци от онзи живот. Дълго се лутам с усещането, че битката е загубена, докато най-накрая се озовавам пред театъра. А той си стои. Същестува театърът. И, паралелно, всичко останало.

Разбивам вратата и нахлувам. Чак по-късно осъзнавам, че не мога да намеря изхода.

"Този театър е твърде стар, декорите са стари, прожекторите са стари, механизациите са стари, спектаклите са стари."

"Чистата пародия тук би следвало да се избягва, а комическото начало до известна степен звучи ужасяващо..."

"Не стига, че в скели чакат сградите нови,

но при всяко трептене на сегашния ден

виждам, бавно и тихо, подкосени в основи,

как творбите ми стари се провалят пред мен."